Живота Ви отмина, а още не сте биле себе си/ Zhivota Vi otmina... - Търсим се

Търсене

Go to content

Main menu:

Живота Ви отмина, а още не сте биле себе си/ Zhivota Vi otmina...

Полезно > от осиновените/ Ot osinovenite

В реалния живот имам два модела – един биологичен родител и един осиновител. Познавам ги много добре, по различни начини пътищата ни са се пресекли и сме много добри приятели. Искам да споделя какво виждам и в единия и в другия:

Често забелязвам, че биологичните майки се обръщат някак си с обвинение към осиновителите затова , че пазят в тайна осиновяването. Питат се как може да си отглеждат децата в лъжа и защо не искат да им спестят шока и да им кажат по от рано тази голяма важна истина. Надяват се , че веднъж децата узнавайки това ще търсят своите биологични родители и така те ще бъдат намерени и ще могат да видят своите оставени деца. В същото време ние знаем, че много биологични майки никога не намират силата и смелостта да се изправят пред своите семейства и пред своите други деца, /за които са били готови и не са ги оставили/ да им разкажат за тяхната постъпка от миналото . Нямат силата да застанат пред приятели и познати и да кажат “да ето аз сгреших“.. Те не намират смелостта да си признаят днес, още нямат силата както и преди не са я имали. Днес продължават да не могат да понесат упреците от другите . Просто живеят в същата ситуация както и когато са оставяли децата си. Бягат от това да отстояват себе си. Криеки се бягат от децата , които са оставили- мислят и се страхуват от мнението на всички други , но продължават да не мислят за своите оставени деца. Казват “за миг не съм го забравила“ ,- но това дете е като въображаемо, то е само в мислите им – то е тяхната тайна . То не е нещо толкова важно и чисто , че да се спомене на глас. Биологичните майки също отглеждат следващите си деца в лъжа, защото крият една голяма важна истина- съществуването на техни братя и сестри. Те БМ не разбират как осиновителите не намират силата и смелостта да признаят на децата си , че са осиновени, но тяхното поведение не е по различно и некоректно. Мислят си , че това е задължение на осиновителя , за което трябва да са подготвени от момента на осиновяването и да го изпълнят, а в същото време биологичните майки които веднъж са били слаби те продължават да бъдат слаби и не разбират, че те са в същата ситуация и ги очаква един не по-малко важен разговор. Осиновителите не намират силата да наранят децата си, да им разбият света. Страхуват се , не че ще бъдат по-малко обичани, а че децата им ще бъдат наранени, че са били оставени- а те са толкова прекрасни /мисли на осиновителя/ От другата страна идва пак биологичния родител, който би живял в своята лъжа само и само да не се изправи и да бъде веднъж себе си. Пази се ...страхува се, че неговия подреден свят ще се разруши. Отново идва репутацията , която ще е потъпкана. Името, което са градили зад фалшивото си лице и свят- това всичко ще се срине поне временно . В единия случай осиновителите си навличат гнева на децата , защото са ги отглеждали в лъжа= за децата целия свят се изпарява защото разбират , че всичко това някак не е тяхно. А в другия случай биологичните родители си навличат гнева и упреците от своите деца , че са били лъгани цял живот и в този техен свят е имал право още някой. Биват разочаровани от своите майки от грозната постъпка. Разглеждайки така ситуацията на осиновяването отново го няма осиновеното дете. Отново на преден план са осиновителите с техния страх да пазят децата си, а после са слабите биологични майки, които отново имат причини , а те са тяхната слабост и страх. Колко от вас биологични майки събрахте смелостта и признахте на вашите семейства за вас? Колко от вас от сърце желаят да видят децата си? Колко от вас днес могат да кажат “Да аз си искам детето“ Защо се криете, питат ви и децата и онези биологични родители, които наистина са сгрешили. Ако продължаваш да се криеш, то ти не си се променил, и днес ако ти се случи, то пак ще си оставиш детето. Мисля че господ е пожалил тези биологични майки и не им е дал по още едно извънбрачно дете, защото и то е щяло да бъде със същата съдба. Както един участник в групата казва Има жени, които са родени да им се случи. Аз ще добавя, тези жени аз не ги съжалявам. Съжалявам силните жени, онези които само в него момент са били слаби и точно тогава са допуснали най- голямата грешка. Пожелавам на всички деца такава силна майка да намерят, която днес стои гордо и казва “Искам си детето и ще си го получа без да ме интересува какво вие искате от мен“ Биологичните майки биха се подложили на всичко за следващите си деца, дори и на обществен срам, но не за изоставените си деца.......защо тогава искат да ви видят, за да си успокоят съвестта ли , а не защото съжаляват. . Не бих искала такава жена, която от страх може пак да няма място за мен в реалния и живот , а да съм само във въображаемия -

мерси Господи , но такава не ми я пращай ти си я създал дръж си я.

 
Back to content | Back to main menu