Аз съм осиновена и отгледана от самотна майка/ Az sym osinovena i otgledana... - Търсим се

Търсене

Go to content

Main menu:

Аз съм осиновена и отгледана от самотна майка/ Az sym osinovena i otgledana...

Полезно > от осиновените/ Ot osinovenite

от Калина Михова:

АЗ СЪМ ОСИНОВЕНА И ОТГЛЕДАНА ОТ САМОТНА МАЙКА.

Майка ми и баща ми (осиновителите) са ме взели когато съм била около 2 мес. Почти веднага след това са се развели. Била съм на няколко месеца когато вече са били официално разведени. Баща си не познавам. Всъщност никога не съм имала баща. Майка ми водеше някакви дела за отнемане на бащинство.Та в крайна сметка успя и се водеше като самотна майка. Привилегиите и за това бяха единствено детските добавки. До 6 годишната ми възраст ме гледаха баба ми и леля ми на морето. После взех да плача много за майка ми и решиха баба ми да дойде с мен в София при майка ми. Записаха ме предучилищна в училище. Живеехме крайно бедно на квартира в едно мазе в Горубляне. От долу под пътеките растяха гъби и трева. Майка ми викаше социалните да ни преместят в общежитие, но ефект нямаше. Баба ми почина до като спеше при мен в единственото ни легло. За да не прекъсвам училище, учителката ми всеки ден след като свършехме ме водеше в работата на майка ми.Така израснах в ресторанта. Повечето хора се държаха добре с нас. Съжаляваха ни.Имаше и такива на които си личеше,че не ме харесват. Нямах играчки, нямах дрехи. Носех това което хората ни даваха. За първият учебен ден отидох с чанта дадена от някой. Винаги ще помня това, че нямаше дръжка тази чанта, беше издраскана и ме беше срам. Веднъж на заплата майка ми ме караше да си избирам шоколад или сладолед, а аз си избирах ескимо понеже имаше и двете. Бонбони ядях единствено,ако някой почерпеше майка ми и тя ми го носеше завит в салфетка. Бях на около 5-6 г когато си дадох сметка, че и на нея и се яде,ама ми го пази. Мисля, че от тогава пораснах. После майка ми я накараха да работи на смени и ме остави в един интернат. Ходех си в къщи събота и неделя.Там всички деца бяха като мен и не ме е обиждал никой.Лятото през ваканциите ходех на морето при леля ми и братовчедите.Веднъж чух леля ми да ме представя пред някой като храненицата на сестра ми. По късно разбрах значението на тази дума. От родата на майка ми никой не ми е намеквал или казвал,че съм осиновена като изключим думата на леля ми.Като станах голяма започнах да работя и помагах на майка ми.Започнах работа в една пицария.Трябваше да работя на смени.Веднъж след втора смяна се прибрах с 3 мин след като свърши смяната ми.работата ми беше доста далече около гарата на Подуяне,а живеехме в западен парк. Майка ми събуди блока с викове,къде съм ходила и ме дърпаше да ме води на гинеколог през нощта. Явно се е страхувала да не стана като БМ. На рождени дни редовно ми гонеше гостите. Дори веднъж мъжът ми(тогава още ми беше гадже)ме чакаше доста време пред блока да си събера багажа, но на мен не ми стискаше.Останах с нея. Мечтаех да се омъжа да си имам истинско име.Име което ми е дадено с желание.Омъжих се девствена. Колкото и майка ми да си мислеше ,че не е така.Взеха ме от къщи по стар бабин обичай с годеж. Точно както едно време.Сега си давам сметка,че и моят мъж е преживял доста неща покрай мен.
Реших да търся корените си.търсих ги с частен детектив.Оказа се че имам 2 братя и една сестра. Моята БМ е имала връзка с женен с едно дете(от там е големия брат),после съм се родила аз и ме е оставила,а следващата година се е родил брат ми когото също е оставила. Той е тук в групата.Камен Колев се казва.След това двамата родители са се събрали и се е родила сестра ни. Типичен турски сериал. Пропуснах,да кажа,че първия път отидохме до селото където живее БМ,и я видях от далече. Видях сестра ми-типично мое копие. Обаче ми липсваше смелост и се отказахме от контакта с нея.Оказа се че един приятел на свекър ми има вила в същото село и го помолихме да се свърже с нея, първата и дума била какво искам пари ли?Човека и обяснил че искам само да се запознаем.Съгласи се на среща.Видяхме се и през цялото време не спря да говори за сестра ми. Дъщеря МИ прави това,дъщеря Ми онова все едно аз съм никой за нея. Запозна ни със сестра ми и ги отидохме.Още тогава почувствах,че аз не съм за там. Минаха доста години. Омъжих се,роди се синът ми.От време на време виждах човека който ни свърза и все се надявах да ми прати поне поздрави от тях.Той не казваше нищо,а аз не питах.Единствения път когато като го видях не си помислих за нея и той точно тогава ми каза много здраве от Мирково. Жената питала дали мога и дам тел да се чуем.Дадох. Тя се обади след няколко дни.Поиска да се видим.Каза че щяла да дойде към София и аз се изплаших.С малко бебе дето го гледа майка ми,къде да се видим и какво да правя.реших да отидем ние.Мирково е на около 60 км от София. По пътя ни звъняха няколко пъти и тя и сестра ми, а като се видяхме се държаха така все едно че цял живот съм била при тях.Како това,како онова. Каза ми че мъжът и бил починал и можело да се виждаме спокойно. После разбрах че нейният мъж е бил мой баща.И защо по дяволите не му каза за мен.Човекът е умрял без да ме види.На следващия ден сестра ми ме попита дали съм виждала Камен.Питах я кой е Камен и щом вчера не е бил там значи не съм го виждала. Сестра ми ми каза,че имаме още един брат по малък от мен и че той също е оставен за осиновяване и осиновен. Изведнъж изпитах огромна омраза към БМ. Преди я оправдавах, че ме е оставила понеже е била непълнолетна, под натиск на родители и че страда за мен и т.н.Обаче да си остави и другото дете следващата календарна година и то вече пълнолетна. Това не мога да и простя.Искаше да се видим за някакъв празник и и казах,че малко късно се е сетила да се правим на щастливо семейство. Съдбата си каза думата в деня когато правих 40 дни от смъртта на майка ми,беше погребението на БМ. Естествено не отидох.Сестра ми обаче се обади да пратя пари за погребението.И на нея и казах,че моята майка е починала.Тя да се оправя с нейната.От всички подържам връзка само с братчето си.Не знам дали защото сме брат и сестра,пък и сме с еднаква съдба, но мисля и че това ни сближи. Обичам си го много. Може да не го чувам всеки ден,ама той е другата ми половинка. Та от цялата история излезе нещо хубаво.

 
Back to content | Back to main menu