Една недоразказана приказка/ Edna nedorazkazana ... - Търсим се

Търсене

Go to content

Main menu:

Една недоразказана приказка/ Edna nedorazkazana ...

Полезно > от осиновените/ Ot osinovenite

Часовникът тиктакаше глухо в родилното отделение, коридорите бяха празни, и само тя не беше заспала. Очакваше събитието в живота си– раждането на един ангел, пардон копеле... Девет месеца тя таеше малката надежда да роди ангел, но до последно не знаеше как да постъпи. Навън беше зима и всичко беше покрито със сняг. Годината бе 1972, градът Варна потънал в прегръдката на нощта. Тя– сгушена в леглото с насълзени очи, отхвърлена от всички и сочена с пръст. За това, че е обичала и е решила да даде живот от една забранена любов. Наближаваше 12 … И ето– чудото се случи – чу лекарят като каза: “Момче е, 3.400 кг и 51 см”. Тя го погледна и знаеше, че това е първият и последен път, в който го виждаше. Оставаше да му даде име и да си тръгне. Болката и мъката за това щеше да бъде за цял живот, но в този момент нямаше друг избор. На другия ден бе св. Стилиян... да това беше името... Разписа някакви документи и... Голяма любов, зачатие, девет месеца и после нищо... една кървяща рана в душата. В графата “баща”-неизвестен, а зимата продължаваше да е все така студена. Тя излезе от родилния дом, снегът под краката и беше пухкав и искрящ. Никой не я чакаше, нямаше букети, просто една пътека отъпкана в снега, водеща на никъде. На входа се сблъска с щастливи хора, очакващи да вземат своя малък ангел, а нейният остана там... сам, протягащ ръце, но нямаше кой да го гушне. Остана, за да чака съдбата си...
Така започва историята на едно копеле. Или може би така си я представям аз– вече пораснал, но запазил детското в себе си. Всеки има право да знае откъде идва и накъде ще продължи... Родил съм се като копеле, но се научих да бъда добър Човек. Детето идва с името си– такава е традицията, но понякога не е така. Аз съм имал четири имена, а последното сам си го избрах, когато бях на 7 години. Биологичната майка ми е дала името Стилиян, съдът ме е преименувал, осиновителите са решили друго име и накрая аз съм избрал как да се казвам. Странно е да имаш 4 имена. Може би съм объркал кармата си? Да, може би името не прави човека? Все въпроси, на които животът ми дава отговори. Когато се родиш копеле цял живот си с този етикет. Има жени, които Господ не прави майки, но им дава шанс да превърнат копелета в Ангели. Моята майка е такава и се гордея с нея! Вече съм на 39 години и съм осъзнал, че трябва да се правят добри неща в живота. Да няма злоба и завист. Да се радваме на онези малки неща, които ни правят щастливи. Да уважаваме близките си хора, и вечер, когато заспиваме, да сме спокойни. С чиста съвест за утрешният ден. И утре, когато отвориш очи и усетиш, че си все още част от Великата илюзия и поемеш въздух в гърдите си, огледай се за човека до теб... Нежно го погали, усети с върха на пръстите си неговото тяло, събуди го с целувка и го накарай да се почувства най-важният. Защото утре е бъдеще, а ние хората сме свикнали да си правим плановете и да забравяме онези малки и важни неща. Да приемаме за даденост, както предмети ,така и хора... Да мечтаем за материални удоволствия, а да не виждаме онези прекрасни мигове, за които си струва да се живее. И забързани в ежедневните си тревоги по навик се събуждаме, по навик закусваме, по навик целуваме, по навик... обичаме... по навик... Не е ли време да се събудим??? В любовта няма навик... няма навик и в това да се живее... Погледнете всичко около вас с онези детски очи, с които сте го откривали... Онези святкащи въгленчета, жадни да открият всяка тайна на Вселената... Забравихте ли? ... Или вече сте големи??? Някои се раждат старци, а други умират деца... Аз съм от вторите. И е страхотно повярвайте ми... Утре, когато се събудите, погледнете света с очите, които сте имали на 7... И не забравяйте – ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН... Каза копелето и продължи по отъпканата пътека в снега... все така бял и искрящ...

Автор: Мирослав Малчев

 
Back to content | Back to main menu