От Цветелина/ Ot Cvetelina - Търсим се

Търсене

Go to content

Main menu:

От Цветелина/ Ot Cvetelina

Полезно > от осиновените/ Ot osinovenite

Oт Цветелина! 22.07.1971

Здравейте, аз съм едно от тия деца, родени през 70-те години на миналият век.Благодарение на споделеното от вас и такива, като вас добиваме представа за ония години. Моята история е много подобна на вашата, само че от другата страна на бариерата.От страната на роденото и изоставено дете. Скрито от обществото, изтрито от историята на нечие семейство, без някой да си дава сметка, че вие Б.М. ще ви боли за това дете. И без някой да си дава сметка, че това дете ще порасне. Ще стане мъж или жена с една огромна рана в душата изхвърлен от нечии живот, без да знаят кои са и от къде са произлезли. Аз съм имала късмета да съм осиновена. Благодарна съм на родителите си, че не съм расла по домове. Дали са ми семейство, майчина обич. Дали са ми и роднини, на които, сега когато вече те не са между живите пак има на кого да се подпра, за помощ и подкрепа в труден момент да се обърна. А тези ,които не са имали моят късмет си нямат никого. Сам сами на този свят. Лишени от най елементарното , да познават какво е бащино рамо и майчина любов. Баща ми никога нищо не е поменавал по тази тема. Майка ми беше много чувствителна и потайна жена. На 13 год. от "доброжелател" разбрах. Но познавайки майка си не посмях да я питам. Наученото си остана, като моя тайна дълбоко в мен. Така мълчах година- година и половина . Докато един ден в удобна ситуация и казах какво знам. Изражението на лицето и, и действията и без да искат, само потвърдиха думите на "доброжелателя". То си личеше, страх я беше да не ме загуби. А аз я обикнах още по-вече. Всячески се мъчеше да опровергае казаното, но то се получаваше точно обратното. И така мълчание по темата, докато вече бях пълнолетна. Каза ми , че трябва да говорим. Попита ме дали някой ме е търсил по телефона? Казах –НЕ. И тогава чак ми разкри, че наистина съм осиновена / явно Б.М. се е опитвала да ме намери/ . С голяма болка в душата и очите си ми разкри истината. И двете се разплаках ме. Така силно ме прегръщаше и целуваше, че сърце не ми даде да я питам коя съм, кои са родителите ми докато беше жива. Никога нищо лошо не ми е казано за биологичните ми родители. Подробностите ги научих много по-късно от много близък човек, след смъртта и , споделени пред вас в” Родена съм на 22.07.1971г. с името ЦВЕТЕЛИНА” Споделяйте мили хора, и вие Б.М. , Б.Б. и вие осиновени. Колкото по-вече хора в тази група и споделени истории, толкова по-голяма вероятност и да се намерим. Чувала съм такива покъртителни истории „ как двама близнака разделени при осиновяването, но съдбата си знае работата и ги среща”, „майка която е родила и принудена да остави детето си, а после няма деца и си осиновява”. Ами , ако осиновеното дете след време срещне своя брат или сестра и се влюбят един в друг без да знаят ? Как никой не се е замислял по онова време и продължават да не мислят?

 
Back to content | Back to main menu