мъж/ muj 30.06.60 - Търсим се

Търсене

Go to content

Main menu:

мъж/ muj 30.06.60

Осиновени/ adopted > 1960 > юни

Уважаеми Администратор,

Преди няколко минути подписах петицията за отпадане на член 105 от СК на Вашата уебстраница.

С настоящата поща, бих искал да отправя молба към Вас личните ми данни да бъдат качени на страницата Ви и да бъдат публично достъпни с цел да открия биологичните си родители. Няма нищо против те да бъдат разпространени и чрез профила Ви на Фейсбук. Аз нямам профил там и не възнамерявам да създавам поради което цялата информация бих предпочел да постъпи при Вас.

Аз се казвам Едуард-Уилям Брадфорд. Според удостоверението за раждане съм роден на 30 Юни 1960г. в гр. София. Напуснал съм България преди 20 години и от тогава живея постоянно в Ню Йорк, САЩ. За добро или лошо (животът е пълен с ирония) след като и двама та ми родители (осиновители) починаха аз успях да се сдобия с акта си за раждане, който обикновено не се издава на българските граждани, а е част от общинския регистър и съответства на системата ГРАО. В него в графа 14 (раждането и полът на детето се удостовериха от…) е записано р -19.III.65 д.1106/65СНС, което означава решение 19 Март 1965 г по дело 1106 от 1965 година на СНС. След което решение е издаден и акта ми раждане под номер 282 от 14 Април 1965 година в който е записано като рождена дата 30 Юни 1960 и съответно имената на осиновителите. И за не особено просветения човек става ясно, че този документ е в резултат на гражданско дело за осиновяване. Преди да почине последния мой жив роднина в България при среща с него, а след него и други хора потвърдиха, че аз съм осиновен. Уви – не съм в състояние да се добера до повече информация точно заради съществуването на въпросния член 105 от СК който регламентира тайната на осиновяването. Всъщност – тайна отдавна няма. Аз знам че съм бил осиновен. Родителите ми осиновители починаха отдавна. Единствената информация, която получих от този роднина е, че аз съм роден в Пловдив, а не в София и съм бил взет буквално няколко дни след раждането. Очевидно дълго време след това осиновителите са водили гражданско дело за придобиване на родителски права, на което биологичната ми майка в крайна сметка е дала съгласието си за това.

Аз съм вече на 54 години. Твърде възможно е биологичните родители също да са починали. Единствената надежда, която не умира (уви не ще и не ще…) е, че аз може би имам живи брат или сестра, които не познавам. А може и родителите да са живи… кой може да каже. Аз почти не посещавам България повече. За тези 20 години съм бил 3 пъти за по няколко дни и това е. Разбира се в случай, че открия жив биологичен роднина бих дошъл отново. Знам и още нещо - професията на биологичната си майка, която обаче няма да споделям за да остане като предпазна защита срещу недобронамерени хора. Не се страхувам от злоупотреба с данните ми защото всеки, който заяви, че е мой родител или роднина ще трябва да се подложи на ДНК тест заедно с мен.

С пожелание за успех на благородната Ви мисия и надежда че данните ми ще бъдат поставени на страниците Ви и ще придобият публичност Ви желая всичко най-добро и хубаво.

С уважение
и за връзка с мен e-mail:  EWGB@itshogun.us  

 
Back to content | Back to main menu