жена - Търсим се

Търсене

Go to content

Main menu:

жена

Осиновени/ adopted > 1984 > април > 28.04.1984

НАМЕРЕНА

04.1984г
И аз като всички искам да открия и познавам жената дала ми живот. Исками се да чуя нейният разказ за нейния живот и причините, които са я принудили да се раздели с мен . Всичко, което зная е, че съм родена  04. 1984 в
София, ако датата ми на раждане не е сменена. Рожденната ми майка е била студентка в Пловдив. Не разполагам с друга информация. Може да се свържете с мен на e-mail: *********

ПИСМО ДО ЖЕНАТА, КОЯТО МЕ Е РОДИЛА:

Здравей!
Не те съдя! Знаеш ли защо не те съдя? Защото, за мен, ти си фантом, призрак. Искам да поговорим! Готова съм да те изслушам. Искам да ми разкажеш какво си преживяла. Може би си била уязвимото, уплашено и заклеймено момиче, поставено пред най-жестокия ултиматум в живота си. Не си имала дом, препитание, опора. Може би си била поруганото момиче, което е искало да се отърве и забрави гаврата. Може би съм била седмото дете в семейството и си се надявала, че имам по-голям шанс без теб. Може би си била излъганата,ограбената, останала без труп и смъртен акт. Може би си била малодушна, безхарактерна или пък цинична, арогантна, безскрупулна и безотговорна...Може би си била болна и не си осъзнавала изобщо, че си станала майка. Може би дори нямаш оправдание...
За мен, в този момент, ти си многоликият човек без лице. Ти си възходът и падението. Ти си волевото безволие. Ти си покоя и тревогата ми. Каквото и да си, дължиш ми този разговор. Аз вече съм голяма. Ще разбера, ако ме излъжеш. Ще разбера и ако страдаш.
Дължиш ми избор! Избор - да те направя своя добра позната, приятелка, да те прегърна или да ти обърна гръб и да те изхвърля веднъж завинаги от живота си. Аз решавам! Не ти, не съседите, не родителите ти, не законът, не хората, преминали през твоя или моя живот!
Готова съм за истината, каквато и да е тя – нежна и милозлива или пък горчива и пареща! Чакам те...и не съдя, защото не знам...така ме научи осиновената ми майка. А може би животът ти отдавна е угаснал...Надявам се на Божията воля и на Неговата прошка – и за двете ни!

До родителите изоставили навремето децата си:

Биологични родители, не се крийте в "уредения" си днес семеен живот, а поемете последствията от постъпките cи, защото те не засягат единствено вас, засягат и човека, на който сте дали живот макар и след това да сте се отказали от него, засягат и неговите деца! He се ли замисляте, че aко не друго, поне му дължите един разговор, едно обяснение за причините, което ТО ЧАКА ДА ЧУЕ ОТ ВАС?
Не бъдете егоисти и страхливци! Потърсете BАШИТЕ - не ваши пълнолетни деца! Голяма част от тях отдавна ви простиха.

 
Back to content | Back to main menu